post

Има предположения, че маслините са били първите облагородени растителни продукти в средиземноморския регион преди около 6000 години. Смята се, че маслото от маслина е успяло да направи горчивия плод достатъчно привлекателен за хората и да ги превърне в една от най-предпочитаните храни и до днес.

В Древността зехтинът се е използвал за различни цели, сред които като гориво за лампите, в мехлеми и в ритуали за помазване на воини и важни хора. Терминът „месия“, използван в много религии, означава „помазаният“, тъй като е бил свързан с ритуал на основата на зехтин.

Артефактите, открити в археологически обекти и свързани с производството на зехтин, са фрезови камъни и съдове за съхранение като амфори с маслинови клонки. Производствените техники и начините за употреба на зехтина пък са записани в класическите ръкописи на Плиний и Витрувий.

Римляните и гърците са създали няколко машини за пресоване на маслини, за да механизират процеса. Всички машини са подобни една на друга и използват лостове, за да увеличат тежестта върху кошниците и така да се извлече възможно най-много масло. Традиционните преси могат да генерират около 50 галона (200 литра) зехтин и 120 галона (450 литра) амурка* от 1 тон маслини.

Преса за добив на маслиново масло

Преса за добив на маслиново масло

Останалата вода от процеса на смилане се нарича амурка и има горчив, миризлив и течен остатък. Тази течност се събира в утаяващите се вани. Амурката се изхвърля заедно с отпадъците. В Римския период обаче е споменато, че има широка употреба върху смазването на о̀си, колани, обувки и кожи. Също така, този остатъчен продукт е годен за консумация от животните и се използва за лечение на недохранване на добитъка.

Според някои древни текстове, амурка е използвана в умерени количества като тор или пестициди.

Амурка: страничният продукт от зехтин

Видяно: 166 пъти

Коментари